ЩЕ СИ ИЗЯМ ДИПЛОМАТА           Днес ще трябва да си

ЩЕ СИ ИЗЯМ ДИПЛОМАТА

          Днес ще би трябвало да си изям, или нарежа, или запаля дипломата.

          Най-добре – докторската, тъй като точно самочувствието ми на човек, който познава актуалната история ми даваше съображение да дублирам, че това държавно управление ще си изкара целия мандат.

         Защото макар големите си подозрения в „ чистите подбуди ” на ГЕРБ и още по-големите си подозрения в стратегическите качества на ППДБ, аз бях уверена в тяхната обща задача наречена България.

          Преди 9 месеца бе направена политическа договорка, такава каквато се прави в целия цивилизован свят, когато гласовете за независимо ръководство не стигат. А те, от ден на ден няма да стигат.

          Вярвах, че това е договорка при която ГЕРБ /и ДПС/ последователно и във времето отстъпват елементи от онази власт, която докара до джуджета и нотариуси, до обръчи от компании и политическа олигархия, до изострен недостиг на правдивост и отмъщение.

          Знаех, че те няма да правят отстъпка цялата власт, че това ще развой при който промяната на закони и хора ще отнеме доста и трудно време.

          Знаех, че в този развой ППДБ ще губят рейтинг заради ярките си антигерб заявления, които не извършиха, само че знаех че си коства цената.

          Защото това щеше да е муден развой на ПРОМЯНА, развой при който се влива нова и свежа кръв в ръководството, основава се конкуренция по въпросите на честността и справедливостта, развой при който печелят добрите….

          Но, положителните не одобриха половината власт, не одобриха че това ще е дълъг и сложен развой, в който самите те ще изгорят.

          Поискаха всичко и получиха нищо.

          Нямаха нито тактика нито тактичност за дълга и изтощителна борба с бившето статукво.

          Смятаха  че ореолът им на „ положителни сили ” им дава морално и материално съображение да желаят всичко и в този момент.

          И получиха нищо, само че вечно.

          Защото, за жалост нито скоро ще се сътвори различен „ либерален прозорец ” през който да минат измененията, нито отсега нататък се обрисуват демократични обединения, които да осъществят написаната, въпреки и цялостна със обилни нелепости Конституция.

          Не, нейните текстове ще останат на хартия, а в случай че в миналото още веднъж в околните години се събере болшинство,  задоволително с цел да продължи конституционната промяна, то е изцяло допустимо то просто да анулира тези промени.

          Получи се по този начин, тъй като политиката не е импровизация и „ ИСКАМ, ИСКАМ ИСКАМ ” е е комплицирана научно обоснована активност, която не е почнала през 90-те години, когато са родени героите от смяната. Политиката е изкуството да можеш да направиш вероятното.

          Знанието на историята и на истории не пречи, а оказва помощ с цел да се вземат верни решения.

          И най-после, в случай че българският жител посредством своя избор реши да възпроизведе още веднъж сходна политическа картина, уповавам се уроците да са научени.

          Едва ли, само че се надявам.

          И по тази причина по никакъв начин не бих желала да бъда в обувките на този, който ще „ прави ” акцията на положителните сили… тъй като от време на време думите не стигат да за се формулират мислите.

          И тъй като, който доста пъти повтори неистина, най-после става като лъжливото овчарче….

          Пардон, това не се учи в Харвард.